Често допускани грешки в корпоративни уеб сайтове

създадено на May 02 от Димитър Коев

Статията е базирана на оригинален материал от Webdistortion

Кои са най-често срещаните грешки в уеб дизайна на корпоративен уеб сайт?

Много често виждаме корпоративни уеб сайтове които са планирани и изградени като изцяло вътрешно-фирмен процес. Въпреки, че това е по скоро изключение отколкото правило, често води до голям брой решения, чиято целесъобразност в най-добрия случай е под въпрос, а в най-лошия – катастрофални за ползваемостта и цялостния успех на уеб сайта. С този материал ще се опитаме да обърнем внимание на 6-те най-често допускани грешки при разработка на корпоративен уеб сайт.

Неспособност да се организира информацията правилно

Добрата организация на информацията, сама по себе си е вид изкуство, но твърде много корпоративни уеб сайтове се провалят в осъзнаването на важността на този аспект. Ако не бъде внимателно обмислено как потребителите биха очаквали да намират информацията, която им е необходима най-често – проектът е почти обречен на неуспех от самото начало.

Много фирмени уеб сайтове използват същия начин на мислене при оформяне и структуриране на информацията, по който се ръководят и всекидневните им бизнес дела, разделяйки информацията на сектори, отдели и процеси. Проблемът е, че Вашите потребители просто не разсъждават по същия начин по който ръководите бизнеса си и по тази причина имат коренно различен поглед над съдържанието. Организирането на информацията съобразно корпоративната структура не е правилния подход в случая.

Добрите практики за организиране на архитектурата, информационния поток и дизайна са по-близки до начина на мислене на висшия мениджмънт по отношение на данните, от които се нуждаят за да вземат информирано и аргументирано решение относно бизнеса, отколкото до начина по който се изпълняват всекидневните оперативни процеси.

Пренебрегване приноса на блог обществата

Този аспект ми е особено близък. Като човек, който обича да пише за уеб приложения и дигитални продукти, прекарвам голяма част от времето си в опити за достъп до информация на базата на която пиша своите ревюта.

Ако продукта е безплатен – няма проблем. Не правя никакви разходи за даунлоуд на продукта или регистрация за правото да го ползвам. Ако е наличен безплатен пробен период – също.

Как обаче стои въпроса, когато говорим за комерсиален продукт? Продукт, който всъщност генерира приходи. Продукт, който всъщност не ни залива с информация за себе си, по простата причина, че не е безплатен. Ще бъдете удивени, кллко трудно е да получите достъп до него за ревю. Например – компания, с която се свързах наскоро с молба да получа пробен период за да напиша ревю на продукта, опита да ме въвлече в процеса на продажба вместо да оцени шанса за получаване на безплатна публичност.

Ето как бих дейтсвал аз за да направя живота на блогърите по-лесен и полезен за мен самия. Бих помислил за безплатен пробен период. Ако можете да го осигурите лесно и без големи допълнителни разходи – направете го!

Ако има причина да не желаете да предоставите такава версия, би трябвало да подготвите адекватен медия пакет някъде в сайта си, включващ изображения от програмата с висока резолюция, или видео от тестове на продукта, готово за copy-paste публикуване.

Осигуряването на линкове от други блогове, които вече са направили ревю на продукта също може да бъде много полезно, за могат хората да видят какво мисли за него и някой извън вашата корпоративна структура.

Не на последно място – ако искате обратни линкове към своя сайт, погрижете се да улесните този процес.

Неспособност да осигурите ясни call-to-action функции

Ясните call-to-action функции ви позволяват да свършите повече с по-малко работа. Ужасно важно и полезно е да привлечете трафик в своя уеб сайт, но каква е ползата от това, ако се провалите в мисията да накарате потребителя да направи в сайта това, което искате от него и той просто напусне страницата отегчен?

Ако сайтът има ясно дефинирани цели, които се наблюдават в Analytics профил, би трябвало да отразявате изводите, които правите от анализа в дизайна и съдържанието си. Много корпоративни сайтове просто слагат съдържанието си онлайн и очакват посетителите да знаят какво да направят след като видят началната страница.

В действителност обаче нещата не действат по този начин. Тази концепция бива разбита от факта, че огромен брой от посещенията в сайта ви се генерират от Google или друга търсеща машина , която води посетителите във вътрешна страница на сайта, а не неговата начална. Изключително важно е тези call-to-action функции да съществуват по ясно дефиниран начин и на вътрешните ви страници, за да се възползвате от съществуващия трафик.

Непредоставяне на e-mail адрес за контакт

Да, наясно сме, че спамът е огромен проблем и спам роботите постоянно претърсват уеб пространството за адреси в текстов формат. Въпреки това, ако направите контакта с вас труден повечето потребители веднага биха загубили интерес. Бил съм свидетел на много корпоративни уеб сайтове, които предоставят своите Twitter акаунти, Facebook профили, Google maps указания, мейл адреси за техническа поддръжка и т.н. Единствения липсващ адрес е стандартния мейл за контакти.

В повечето случаи потребителите не искат да изпращат публично съобщение в някой от профилите, а биха желали да го направят поверително. Не искат да се свържат с техническата поддръжка, защото запитването им не е техническо, нито пък искат да изпратят форма за запитване, защото всъщност не желят да закупят точно определен продукт.

Повечето хора предпочитат да комуникират чрез e-mail. Да пропусмнете да осигурите нещо толкова елементарно, обикновено означава да пропуснете възможност за сделка.

Неспособност да се определи и раздели аудиторията

Не всяка част от информацията, която пазите на корпоративната си мрежа си струва да бъде показана онлайн. Твърде често корпоративния свят гледа на уеб пространството просто като още едно място да съхраняват всичката тази информация. Да залеете потребителя с ненужна за него информация може да бъде повече вредно отколкото полезно.

Помислете не каква полза за ще имате вие от тази информация, а с какво тя ще е полезна за вашия потребител. Каква цел ще преследвате с вашето съдържание? Убеждаване, информиране, обучение? Ако отговорът е НЕ или ако информацията е полезна само за вътрешни фирмените ви процеси – просто я оставете във вътрешната си мрежа.

Несъобразяване с навиците и желанията на потребителя

Пример: Ако попадна на уеб сайт, който веднага започва да възпрозивежда музика или други звуци – ганатирам ви – напускам веднага.

Много корпоративни сайтове имат видео съдържание на своите начални страници, тъй като е всеизвестен факт, че това помага за увеличаване на конверсиите. Това има смисъл, ако помага на потребителя да се ориентира какво да направи, или ако предлага интерактивна възможност за продажба. Въпреки това, ако автоматично стартирате възпроизвеждане на такова съдържание, това гарантирано ще доведе до увеличаване на bounce rate на сайта. Няма нищо по-досадно за потребителя от досадните „помощници”, които ви посрещат в сайта и говорят.

Много хора бразуват в уеб пространството докато слушат своята си музика, или в тиха работна обстановка. Дайте на потребителя контрол над това, което може да прави в сайта и той сам ще реши как до го ползва. Това най-малкото дава възможност да намалят своите говорители за да изслушат интерактивната част на вашия сайт.

Изграждането на цялостен план и съобразяването с горните точки води до по-добри резултати в дългосрочен план.